Климат

Съгласно климатичното райониране на България, Национален парк “Рила” попада изцяло в планинската климатична област над 1000 м. надморска височина. Паркът е разположен на границата на умерено-континенталния и преходно-средиземноморския климатичен пояс.

На най-високия връх – Мусала (2925 м.) са измерени най-ниските температури за планината – абсолютна минимална температура минус 31,20С при средна месечна температура минус 11,60С, измерена през февруари. Абсолютната максимална температура е 18,70С.

Отрицателните температури се задържат средно около 9 месеца, като често продължават до края на юни. Устойчиво повишаване на температурата се наблюдава към края на юли. Но дори и през летните месеци температурата не се задържа трайно над 100С. От 5 до 10 дни през юни, юли и август са със средна температура над 150С. Това определя краткия вегетационен период в Парка. Той варира от 3 до 6 месеца, като над 2000 м. надморска височина трае около 3 месеца.

Слънчевото греене е определящо за топлинните условия в Парка. В ниските части на планината, поради по-малката облачност, слънчевото греене е по-продължително и достига средно 2176 часа годишно. По склоновете на планината има по-висока облачност. Това води до намаляване на продължителността на слънчевото греене. То достига 1900 часа на връх Мусала. Продължителността на слънчевото греене в Национален парк “Рила” е най-малка през декември. С най-голяма продължителност е слънчевото греене през август – 248 часа.

Във високите части на Парка относителната влажност на въздуха най-често е в границите от 80 до 85%. Най-сухи са студените, зимни месеци. Влажността е различна за северните и южни склонове на Рила.

По южните склонове на планината валежите през зимата достигат до 22-25% от годишната норма, докато по северните склонове са по-малко. По западните и северни склонове максимумът на валежите е през пролетта и лятото, а по източните склонове – през зимата.

Трайно формиране на снежна покривка в ниските зони на Националния парк се наблюдава след 10-15 декември – за северните склонове, а за южните – след 20-30 декември. Снежната покривка в Парка се задържа средно 200-220 дни в годината, като за ниската зона на планината тя е най-дебела през февруари. Тогава средната месечна дебелина достига 20-30 см. А във високата зона – над 2000 м. надморска височина – снежната покривка е най-дебела през март –70-80 см. В най-високите части на Парка максималната дебелина на снежната покривка достига 200-240 см. Средната продължителност на периода с устойчива снежна покривка е 70-80 дни за надморска височина 1200-1300 м. А при надморска височина над 2000 м. достига до 180-200 дни. На територията на Парка често духат ветрове със скорост 30-40 м./сек. (над 100 км./ч.) с предимно югозападна и западна ориентация. По-умерени са северозападните и североизточните ветрове. Средната месечна скорост на вятъра по най-високите планински върхове достига 11-12 м./сек. В ниските части на Парка средната месечна скорост се изменя от 1,2 до 2,5 м./сек., а в средната височинна зона от 2,5-3,2 м./сек.

Води

Паркът заема 0,73% от територията на България, но на негова територия се формират около 3,61% от водните ресурси на страната, 9,40% от водните ресурси на реките Струма и Места, 5,62% – на река Марица и 8,27% от водните ресурси на река Искър. Паркът е разположен върху едни от най-богатите райони на повърхностни води в България. Обемът на оттока на реките, изтичащи от Национален парк “Рила” е 700,4 х 106 куб. м. годишно. Общият обем на водите в езерата е 80 х 106 куб. м. За високите части на Национален парк “Рила” средната многогодишна сума на валежите е в границите на 1050 – 1200 мм на кв. м., докато за ниските части на Парка, тя е 700-800 мм на кв. м. Топенето на снеговете във високите части на Парка започва в средата на април и понякога завършва чак през юни. В границите на Парка се формират снежни запаси, които са най-важният ресурс от чиста питейна вода за околните общини и за град София.

На територията на Парка са изградени множество хидротехнически съоръжения. Тяхното предназначение е да преразпределят формиралия се речен отток.

Почви

Национален парк “Рила” попада в Тракийската горскорастителна област, подобласт Рила, среден и високопланински пояс.

Средният горскорастителен пояс започва от 700 м. и завършва на 2000 м. надморска височина. Като основни зонални почви се срещат кафявите горски (700-1200 м. надморска височина) и планинско-горските тъмноцветни (1200-2000 м. надморска височина).

Високопланинският горскорастителен пояс обхваща най-горните части на планината с надморска височина от 2000 до 2500 метра. Основните зонални почвени типове са два – планинско-горските тъмноцветни и планинско-ливадните почви. Планинско-горските тъмноцветни почви продължават своето разпространение от средния и във високопланинския пояс и заемат подпояса на клека и субалпийските пасища. А планинско-ливадните почви заемат подпояса на алпийските пасища.

В Национален парк “Рила” доминират кафявите горски, планинско-горските тъмноцветни и планинско-ливадните почви с маломощен до средномощен хумусен хоризонт.

За повече информация, моля ползвайте Плана зa управление към бутон Управление.